Тя има слънчева душа. Тя има огнено сърце. През вените й преминава един безкраен поток от енергия. Енергонеспестяващата използва енергията си, за да топли останалите. Слънчевите й лъчи огряват земята, за да може напролет нежните цветя да пробият твърдия похлупак и да се нахранят със слънчевата й енергия. Енергонеспестяващата е отворила огненото си сърце за всеки. Понякога от него прехвърчат искри, които, успеят ли да те докоснат, оставят следа за цял живот. Огънят в сърцето й е малък. Но е буен и никога не стихва. Често пъти обикновените хора отиват при енергонеспестяващата с факла в ръка и я запалват от нейното сърце. Но тя няма против някой да си открадне от нейния огън, за да затопли и своето сърце. Все пак тя затова гори.