Неизменната Друга

            Неизменната е винаги предана. Може би на себе, но и на другите. Повече на другите. Дори се случва несъзнателно да измени на себе си, за да не измени на друг. Тя е твърде скучен събеседник, тъй като винаги се съгласява. Никога не противостои, никога няма мнение, различно от това на другия. Не се откроява в тълпата, когато излезе да се шляе безцелно, винаги върви в посоката, по която са се запътили най-много хора.

            За нея иднивидуалистите са изменници, защото изменят на другите, за да не изменят на себе си. А редно е, неизменно вярва Неизменната, да се стараеш да изменяш на възможно най-малко хора. Затова тя предпочита да измени само на себе си, вместо на много други.

            Когато се омъжи, Неизменната се превръща в грижовна съпруга, която подкрепя мъжа си. Неизменно. Но тя не може да бъде любяща, тъй като е твърде заета да се опитва да не измени, за да има време да обича. Затова тя твърде трудно би открила спътник в живота. Неизменната е безинтересна за мъжете. Тя остава скрита в брътвежа на тълпата. И дори не може да бъде част от него, тъй като няма какво да каже. Само неизменното „Да.“, знак за неизменното й съгласие. Поради това Неизменната не може да породи чувство на любов към себе си у другите – те няма какво в нея да обичат. Да общува с нея за другия е като да общува сам със себе си, да я обича е като да обича себе си. Към Неизменната той е неспособен да изпита дори най-бегъл интерес.

            Когато Неизменната остане сама, тя се ангажира с мисли, относно другите, защото само така не чувства вина, че им е изменила. С времето неизменността й към себе си спира да противоречи с неизменността към другите, защото тя вече по нищо не е различна от тях. Вярна е на себе си, когато е вярна на тълпата. Тогава Неизменната се превръща в Друга за себе си. Но е толкова привикнала да не изменя на другите, че се оказва неспособна изобщо да се разграничи от тях по какъвто и да било начин. Тя открива Другата в себе си, познава я, приема я. Но не я обича. Твърде заета е да се старае да не й измени.

            Неизменната винаги се превръща в Друга, но не всяка Друга е Неизменна. Случва се Неизменната да се срещне с друга Неизменна. И двете отговарят винаги със своето неизменно „Да.“ и вървят заедно с тълпата, но помежду си не могат да разменят и две думи. Никоя от тях няма какво да каже, дори за да може другата да отвърне със своето съгласие. Никоя от двете не съзнава, че и другата е Неизменна. Защото Неизменната не осъзнава себе си като такава. Тя не знае нито какво е да бъдеш Неизменна, нито как да станеш такава. Тя може само да остане Неизменна или да се превърне в Неизменна Друга. Нищо друго. Нищо повече.