Тя ли? Тя знае колко ще ѝ навреди. Но преди всичко, тя осъзнава ситуацията в най-изпипаните ѝ детайли. Хвърля се от всяка скала, но под всяка я очакват или мека поляна, или дълбоки води, …или нечий матрак.

Тя скача без въжета, оставя цялото си съществуване на проклетия вятър, а той… той я пази – нещо напълно неприсъщо за него.

Тя, себеразрушителната, себенеуважителната, рископодигравателната – тя не умира. Вятърът не би го допуснал. Тя продължава.

Но един ден ще дойде безветрие. А когато го няма да я пази, ще дойдат другите стихии – завистници. Искрата ще я целуне, водата ще я прегърне и земята ще я погълне.