Задължителнощегонаправящият често е до Вас, но Вие не винаги го разпознавате. Защото той няма възраст, външност или пол: може да бъде той, а може да бъде и тя. Затова пък има намерение – сериозно и непоколебимо – , което става обещание – твърдо и честно –, което бързо и неминуемо става реалност – осезаема и  конкрeтна. Последното смятате Вие.

В един момент Вие обаче разбирате, че реалността нещо я няма. Което по естествен начин Ви кара да си зададете въпроса „Какво е това реалността?“ A единственият на този етап възможен отговор е, че това е Вашият мисловен конструкт. И в изграждането на този конструкт Задължителнощегонаправящият участва само на първите два етапа. Разбирате Вие.

Най-много сега Ви вълнува първият етап, този на намерението. Нали Задължителнощегонаправящият, този сериозен и непоколебим човек, го имаше? Tой самият е едно голямо намерение, това можеше да се види толкова ясно в очите му. Смятахте Вие. Мислехте Вие. Но сега Вие разбирате, че Вие самият, и единствено самият, сте отговорен и за този етап на изграждането на Вашия мисловен конструкт. Задължителнощегонаправящият никога не Ви е пускал нито в съзнанието си, нито в душата си. Вие как си представяте, да разберете просто така един човек, с неговата богата душевност и сложен вътрешен свят? Особено като тези на Задължителнощегонаправящия. Да не говорим за неговата реалност. Тя не е съвсем като Вашата. Поне това почвате да осъзнавате, и това Ви обогатява. Донякъде.

И ето, – Вие стигате до етапа на обещанието. Поне това сте го чули, и то ясно и еднозначно. Обаче какво е това „еднозначността“? Има ли я  някъде по света? Нали Вие вече сте мислили по темата „Какво е това реалносттa?“ Така че темата за „еднозначността“ ще бъде обмислена от Вас много бързо и с предсказуем резултат. Вие разбирате, че и на този етап от изграждането на мисловния Ви конструкт, Вие сте били сам. Или почти. Все пак някой Ви е казал нещо. Но дали сте го разбрали правилно? Вие – самотният строител на въздушни замъци!

Щом е така, този Задължителнощегонаправящ, да не сте го измислили Вие изцяло? И не сте ли Вие сам този Задължителнощегонаправящ? Ами, може би, някъде, донякъде, с някого „да“, нo не днес и не сега! Ето най-после Вие се измъквате от тези отчайващи, обогатяващи размисли. Вие трябва да изградите света наново, да „оправите тази работа“. Иначе излиза много страшна и несигурна, цялата тази така наречена реалност. Затова когато виждате случайно на улицата „Наско“, след три седмици на неотговорени имейли и неприети телефонни обаждания, Вие му казвате, все едно че не е имало нищо: „Наско, можем ли да я oправим тази работа?“ A той ви отговаря: „Да, разбира се, задължително ще го направим!“. Твърдо, честно и непоколебимо!